27 окт. 2008 г., 13:26

Аз казах... 

  Поэзия
651 0 3
Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?

Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?

И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.

Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!

Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!

Аз казах...

© Иван Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "стените рухнаха,"
    Ако те са били преградите - радвай се че са рухнали!Поздрави!
  • Хареса ми!!!
    Поздравчета!
    И... задължително се усмихвай, щом вече си сред нас!
  • "Сега помнете,
    че края сложих,
    в юмруци свил ръцете,
    с устата хванал
    красиво бяло цвете."

    Много добре написано е. Продължавай да раздираш с нокти правото си на свободен и красив като бяло цвете живот.
Предложения
: ??:??