27 окт. 2008 г., 13:26
Аз казах...
Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
© Иван Георгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми!!!
Поздравчета!
И... задължително се усмихвай, щом вече си сред нас!
-
"Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете."
Много добре написано е. Продължавай да раздираш с нокти правото си на свободен и красив като бяло цвете живот.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ако те са били преградите - радвай се че са рухнали!Поздрави!