Oct 27, 2008, 1:26 PM

Аз казах...

  Poetry
857 0 3
Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?

Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?

И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.

Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!

Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!

Аз казах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "стените рухнаха,"
    Ако те са били преградите - радвай се че са рухнали!Поздрави!
  • Хареса ми!!!
    Поздравчета!
    И... задължително се усмихвай, щом вече си сред нас!
  • "Сега помнете,
    че края сложих,
    в юмруци свил ръцете,
    с устата хванал
    красиво бяло цвете."

    Много добре написано е. Продължавай да раздираш с нокти правото си на свободен и красив като бяло цвете живот.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...