Аз казах...
Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Георгиев Всички права запазени
