Аз, морето и нощта...

5 дек. 2013 г., 08:19

Поэзия » Пейзажная

595 0 4

Аз, морето и нощта...

Някога в Атлантика

Нощта подгони вечерта

и сляха се вода и бряг,

прибоя с бялата черта

изчезна в падащия мрак...

Чернее сляпото небе

и блъскат се вълна с вълна-

със Вятърът съм насаме

изгубен в нощната мъгла...

Тревожно взирам се напред:

мъртвило, мрак и пустота

и няма бряг, вода навред...

(И тъй жестока красота!...)

А трябва ми една звезда,

от всичките една поне-

без нея все вода, вода

до хоризонта от небе...

И кой да ми покаже, кой

как Времето да върна пак

обратно в тихият прибой

на вече позабравен бряг!...

А в самотата подивял

понякога съзирам фар,

подгонвам го обезумял

(о нека е мираж макар!...),

но той изчезва точно тъй

и както се е появил...

... И пак: вода, мечта за бряг,

и Вятър из нощта завил...

Коста Качев