Аз на тебе посветих
В свойта няма самота,
запленен от красота,
аз на тебе посветих
неугледния си стих.
И поисках да вплета
в тежкия му ритъм лих
аромата на цветя
в полъха на вятър тих.
И в едно да събера
лъчезарните лъчи,
свежестта и младостта
на сияйната зора.
С бистри капчици роса
исках да го украся,
за да ярко заблести
кат рубинена звезда.
Но не случи се така -
вместо радост - светлина
в него грубо прозвуча
сивотата - глупостта.
Угнетен от самота
аз на тебе посветих
в глухотата на нощта
този неугледен стих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Оджаков Все права защищены
