Аз не живея
1K
0
1
Безмълвна мъгла се спуска над мен,
слънцето не огрява вече моя ден.
Нощта ме обгръща властно,
леден, пронизващ вятър ме целува страстно.
Луната се стопи от звездната светлина,
а зездите потънаха в мрака на нощта.
На улицата няма хора,
кръвожадно е изпила силите им злокобната умора.
Стоя навън в тъмнината,
кашлям - задушава ме мъглата.
Студът е вцепенил тялото и душата ми.
Не чувствам нищо, аз не живея.
слънцето не огрява вече моя ден.
Нощта ме обгръща властно,
леден, пронизващ вятър ме целува страстно.
Луната се стопи от звездната светлина,
а зездите потънаха в мрака на нощта.
На улицата няма хора,
кръвожадно е изпила силите им злокобната умора.
Стоя навън в тъмнината,
кашлям - задушава ме мъглата.
Студът е вцепенил тялото и душата ми.
Не чувствам нищо, аз не живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Терзиева Все права защищены
