May 10, 2007, 7:10 PM

Аз не живея

  Poetry
1K 0 1
                   Безмълвна мъгла се спуска над мен,
                слънцето не огрява вече моя ден.
                Нощта ме обгръща властно,
                леден, пронизващ вятър ме целува страстно.

                Луната се стопи от звездната светлина,
                а зездите потънаха в мрака на нощта.
                На улицата няма хора,
                кръвожадно е изпила силите им злокобната умора.
 
                Стоя навън в тъмнината,
                кашлям - задушава ме мъглата.
                Студът е вцепенил тялото и душата ми.
                Не чувствам нищо, аз не живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Терзиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...