Аз никога не бях към теб обърнат и винаги оставах настрана

и само някога като блуден син завърнат получавах малко топлина.

Аз винаги се борех с чужди сенки, със всякакви измислени мечти,

не винаги успявах да ги преборя, защото никога не ми помогна ти.

Аз никога не бях от теб обичан, просто забавление за тебе бях

и като път от хората пресичан, почувствах болка... Ослепях.

Ослепях да виждам всичко, взе ми всичко... Обеднях,

със думи ти уби ме, със омразата си също, целия размазан бях.

Но някога и аз ще се изправя, ще затворя раните кървящи,

но никога не ще забравя... Ще отворя и очите си незрящи,

ще те смачкам като лист хартия, като никому ненужна дреха

и тогава настрана отхвърлен, ще дойдеш да ме молиш за утеха...