Аз никога не бях към теб обърнат и винаги оставах настрана
и само някога като блуден син завърнат получавах малко топлина.
Аз винаги се борех с чужди сенки, със всякакви измислени мечти,
не винаги успявах да ги преборя, защото никога не ми помогна ти.
Аз никога не бях от теб обичан, просто забавление за тебе бях
и като път от хората пресичан, почувствах болка... Ослепях.
Ослепях да виждам всичко, взе ми всичко... Обеднях,
със думи ти уби ме, със омразата си също, целия размазан бях.
Но някога и аз ще се изправя, ще затворя раните кървящи,
но никога не ще забравя... Ще отворя и очите си незрящи,
ще те смачкам като лист хартия, като никому ненужна дреха
и тогава настрана отхвърлен, ще дойдеш да ме молиш за утеха...
© Васил Todos los derechos reservados