Аз зная, че ти не можеш да се влюбиш в мен.
И аз ти обещавам - няма да се влюбя.
Ще си тръгваме бързо след всеки миг откраднат,
ще бързаме, защото  някой ни очаква.
Ще лъжем и ще бъдем грешни.
Ще бъдем чужди, ще бъдем и далечни.
Но и истински ще бъдем в миговете тайни
на границата на реалността.
Ще  живея друг живот със тебе
и отново ще се връщам в онзи моя, истинския,
с товара на лъжите и на греховете си.
Но няма да се влюбя - обещах ти.
Ще те забравям всеки път, когато си отивам,
макар уханието ти още по кожата ми да стои
и устните ми от твоите да парят.
Ще изчакам да заспиш и тогава ще заплача,
а на сутринта ще си отида без намек,
без упрек, без очаквания за нищо.
Нали и аз така поисках,
нали и аз ти обещах, че няма да се влюбвам.
Няма да очаквам и нищичко не ще поискам.
Не ме целувай, не ме прегръщай, ако е ненужно.
Ще зная за нея, а ти ще знаеш за него.
Ще зная, че всичко ще свърши,
без нищичко да си дължим.
А дотогава всеки път ще бъдем грешни,
ще намираме пристан в страстта си,
в случайните мигове, в откраднатите ни срещи.
Ще бъда твоята грешка аз, а ти - моето безумие.
Нали това не е любов. Нали е само лудост...
аз няма да се влюбя... обещавам.