Аз няма да забравя
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота.
До мен някой крещеше: „ Викнете линейка!“
Обляха ме шепи спасителни струйки вода.
Огледах се! Разтреперана, на моята пейка,
до мен се щураше циганка с черна коса.
Усмихнах и се, сякаш бях видяла Ангел до мене.
„Уплаши ме, знаеш ли как ме уплаши, жена!“
Хванах ръцете мокри, от Бога благословени
и положих целувка с благодарност на тази ръка!
Очи ни гледаха с погледи любопитно вперени.
Прочетох уплаха, но не и състрадание човешко.
Движенията им бяха предпазно премерени,
сакаш бях не душа, а на вселената грешка...
10 07 2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
