Аз няма да забравя
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота.
До мен някой крещеше: „ Викнете линейка!“
Обляха ме шепи спасителни струйки вода.
Огледах се! Разтреперана, на моята пейка,
до мен се щураше циганка с черна коса.
Усмихнах и се, сякаш бях видяла Ангел до мене.
„Уплаши ме, знаеш ли как ме уплаши, жена!“
Хванах ръцете мокри, от Бога благословени
и положих целувка с благодарност на тази ръка!
Очи ни гледаха с погледи любопитно вперени.
Прочетох уплаха, но не и състрадание човешко.
Движенията им бяха предпазно премерени,
сакаш бях не душа, а на вселената грешка...
10 07 2016
© Надежда Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сърдечно благодаря, Ангелче и Даниелче затова, че обърнахте внимание на стиха ми, който е по действителен случай с мен. Много пъти съм се уверявала, че за човещината няма религии, раси, народности. Всеки я носи, или не в сърцето си, но времената станаха порочни и се страхуваме да я изразяваме при нужда... а защо не и без нужда чрез усмивка и едно "Добър ден". С благодарност ви пожелавам слънчеви дни и хора добри!!!
-
Човечност и раси... и пусти хорски нагласи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
