Всеки ден безкрайно тъжен и суров,

всеки твой поглед, отклонен встрани, будна нощем ме държи,

когато гласа ти чуя, изглежда сякаш да го кажеш си готов,

а всъщност май не знаеш какво на мене искаш да признаеш...

Искаш да ме разпилееш, или куршума да ми лееш...

Кажи защо разбиваш надеждите, сърцето ми,

поне за малко не искаш ли да си в ръцете ми...

Нима не виждаш как за тебе то гори

и с всеки поглед твоя иска да плени...

Един ден в очите ми не поглеждаш,

сякаш казваш "виж се как изглеждаш",

след това за обич ми говориш,

не знаеш колко рани може с тези думи да отвориш...

Наблюдаваш ме понякога от ъгъла в гишето,

отнемаш ти от времето, което вече ни е взето,

траеш и нехаеш, че остана малко вече,

скоро ще сме разделени един от друг ний надалече...

А болката в сърцето ще остане дълго време,

за да напомня, че можеше да съм с теб и ти с мене...