(по Лана Майская)
Да сетя твоя дъх... Да чувствам топлината...
Притворени очи... Светът е спуснал щорите...
Във тъжните очи и в бяло по косата
твоят образ стои... Какво ли ти говоря...
Да бъда твоя Есен и морския ти Залез...
С дъха си да огрея премръзнала душа...
а после, в първи сняг, да бъда твоя наниз
и вечер, до камината, със стих да те теша...
Към края на декември ще запламти звезда.
Нахвърлил малко думи, нахвърлил песен птича
във смешната честитка... Къде ли си сега?! , ...