Аз пиша
Аз пиша.
Напук на всички правила.
Тъй както дишам,
както тече река,
като полъх на вятър,
като стон на дете,
като вопъл отчаян,
като птичи напев
Почивам си, когато пиша
на римите в плен.
Уморявам се да пиша.
Кой ще разбере?
През сълзи аз пиша
и пиша с любов.
Не се свеня от сълзите.
Не намирам покой.
Човешкото в мене неспирно трепти.
И вечно изгарят ме чувствата.
Коленича в зелени треви –
Господи, колко е хубаво!
Благодаря ти, Господи!
16 април 2006 г. - Цветница
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Пенков Все права защищены