18 мая 2011 г., 22:55

Аз пиша

863 0 0

Аз пиша.

Напук на всички правила.

Тъй както дишам,
както тече река,
като полъх на вятър,
като стон на дете,
като вопъл отчаян,
като птичи напев

Почивам си, когато пиша
на римите в плен.
Уморявам се да пиша.
Кой ще разбере?

През сълзи аз пиша
и пиша с любов.
Не се свеня от сълзите.
Не намирам покой.

Човешкото в мене неспирно трепти.
И вечно изгарят ме чувствата.
Коленича в зелени треви –
Господи, колко е хубаво!
Благодаря ти, Господи!

16 април 2006 г. - Цветница

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Пенков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...