Аз помъдрях за Истината свята
АЗ ПОМЪДРЯХ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак.
И пожелах си в сънища прекрасни! –
на плажа, разпилял чердже сусам,
възглавка, пълна с меки водорасли
приятел като срещна, да му дам.
И стария клошар с една цигарка
да го почерпя – и с шише мерло.
Да стегна и веригата във парка
на някое момченце с колело.
На майчицата с бебешка количка
да кажа тихо: – Дал ти Бог добро! –
и нека Господ Бог погъделичка
детенцето ѝ с ангелско перо.
Аз помъдрях за Истината свята! –
и мене тя до гроб ще ме теши.
Светът е жив, когато Добротата
открехва с Обич нашите души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
