Aз после на метла ще те повозя
Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе,
седни сега да пием вино бяло,
тъгата ми да вземем за мезе,
ще се осъмва, то се е видяло.
Отдавна знам не си ни пял, ни пил,
отдавна си утъпкал коловоза.
Не бой се и да станем за резил,
аз после на метла ще те повозя.
И черна котка имам, за разкош,
лозница и широки, бели двори.
Седни, да видим – кой добър – кой лош,
че истината с виното говори.
Щом зазори, тогава ми кажи,
че много и до гроб ще съм ти драга,
напия ли се – вярвам и в лъжи,
а после ще те пратя да си лягаш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Така е, Лиде! Честит празник!
