Аз-принцеса ... мама-плаче

Най-чудната рокля с перли от злато облякох... и мама каза: "Това е моето момиче!". Най-хубавата рокля мен е чакала и днес аз чувствам се принцеса. Златистите кадрици на воала нежничко надолу падат и аз полюшвам се като камбанка, от вятъра повяна. До вчера мъничко момиче, днес роклята чертае силуета на жена... Най-чудната рокля облякох и видях в майчиния поглед искрица гордост, обич и тъга! Като че ли с дантелите от злато нея ще забравя, като че ли платът ще замени дома?! Не тагувай мамо, не тъгувай, че порастнах... Не тъгувай, че се влюбих... Радвай се за мене, защото от твойта радост по-искрена не ще да има. Днес аз принцеса съм... а мама хванала е малката ми кукла и някъде из тълпата с хора тихичко ридае... Защо?! Днес е моят бал! Защо?!

Една жена до мен се приближи и каза ми: "Ще я разбереш, чак когато и твоето сърце пропука се от страх за едничкото дете!".