17 дек. 2006 г., 05:04

Аз признах те смело за приятел

1.4K 0 8

 

 

Мо:

-Преживяваш се като нещастна –

с блян да сетиш тихия покой,

а на заден план жената страстна

мисли за любимия: ”При мен постой!”

Може би душата ти е веща,

но какво те води пак в бездна –

спомените ти устройват среща

и прибулват радостта ти звездна…

От напрягане си уморена –

пътят ти с чернилка е застлан,

но беда е, че си примирена,

склещена в житейския капан.

Често сърчицето ти ще плаче,

а си нежна, мила и добра –

болка преживяваш на сираче

и перото ми това добре разбра.

Аз не искам в мъка да се скиташ

и да бъдеш постоянно тъжна,

но ще трябва също да попиташ,

за да сетиш и какво си длъжна.

 

 

Лъки:

-Съществуването е с цена

и това е тъпата тревога,

влизаща в душата на жена,

щом си каже: “Повече не мога!”

Някои не познават този плен,

но пък знаят що е будна самост

и вървят по пътя съвършен,

а това е път на ценна зрялост,

изграден с изпитани системи,

не допускащи тревоги и заблуди

и възпят в моите поеми,

за да няма, озлобени, луди.

 

 

Мо:

-Всеки, по пътеката любовна,

търси на нормалното решение-

в менталното е тя върховна:

в битката с притеснение,

че тогаз човекът е спокоен

в средата материална

и чрез поведение достоен,

прави връзка интелектуална.

 

 

Лъки:

-В този изказ, твърде кратък,

ти навлизаш в полето сложно

и не казвам, че е недостатък,

но за четене е невъзможно.

Често споменаваш “деградация” –

на света си станал ти владетел,

а за мен говориш като грация:

за норамлното си ти радетел

В света ти драги, много чуден

ти си мил и само позитивен-

никога не си така възбуден,

че да се преструваш на активен…

Аз признах те смело за приятел,

без предишните страдания

и почувствах се като създадел,

тръпнейки пред твоите признания.

А светът остава неспокоен,

но чрез теб запазвам красотата,

а в изказа ни тъй обстоен,

аз открих в себе си жената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Яна! Добре дошла!
    Поздравите ще предам на Лъки, останалото...останалото ще видя какво ще го правя, но и двете се приемат с благодарност.
    Поздрав!
  • Здравейте и от мен отново. Отсъствах доста време от "света на Откровения", но доста често си мислих за "връзка интелектуална" / позволявам си да ви цитирам/. Радвате ме много. Поздрави и целувки.
  • Здравей, Кити!
    Връщам се току що от Панаира на книгата в НДК с приповдигнато настроение, че бях в ролята на издадел, правещ шоу чрез продукта, който правим с Росица...По силата и на това, но и по други причини, ти казвам, че ти си вълнуващ автор.
    Поздрав!
  • Развълнувахте ме!!!
    Поздравям и двама ви!
  • Здравей, Анета!
    Въпросът е по-сериозен и се решава на интелектуално равнище, макар че тук и сходството на характерите е предпоставка, а участват и инстинктите....Но къде са инстинктите, а къде е тъждеството на душите?
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....