Аз само разтапям катран

19 апр. 2011 г., 20:26

Поэзия » Белые стихи

595 0 0

"... напираш да летиш, да станеш птица."
Дарина Дечева

Напираш да летиш, да станеш птица, а крилете ти отдавна сънуват... За какво са ти сини пространства? Помени правим с пернати. Не виждаш ли, че няма път нагоре, че там е само Бог, ако съществува, не губи последния си порив, там няма да намериш смисъл. И се завръщат напролет копнежите... и те галят замечтано по устните... Наесен отлитаме заедно. И дори си повярва, че може. А Бог скептично се усмихна, потърка ръце листопадно, отрони две капки надежда и ги хвърли на изток... Събирайки трохите от приказки, прекрачваш прага овехтял. Не стигнаха лета за перуш... Не стана птица... Подивя!!! Студено е!!! Събирам дърва за котела, аз само разтапям катран...

Аз само разтапям катран

Свързани произведения

Комментарии

Предложения