24 дек. 2006 г., 02:01

Аз сега ще повярвам...

651 0 6
Аз сега ще повярвам че мога
да бъда такава, каквато бях!
Аз сега ще викам от радост,
а не от отчаяние и болка.
Ще сграбча това, което ме измъчва
и ще го пусна на вятъра да го отнесе,
ще се усмихна и ще продължа:
аз трябва бъдеще да изградя
за моето малко дете,
което един ден ще стане мъж,
аз искам то да се гордее с мен.
Не мога да допусна живота му да бъде сринат
от детството си още да е страхливо и слабо,и безсилно-
с живота да се бори то,
и няма аз да му втълпявам,
страховете, с които ме плашеха,
родителите ми преди.
Той ще бъде щастлив-Моят син!
31.10.2006г.
за сайта
Посветено на Преслав

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....