Аз сега ще повярвам...
Аз сега ще повярвам че мога
да бъда такава, каквато бях!
Аз сега ще викам от радост,
а не от отчаяние и болка.
Ще сграбча това, което ме измъчва
и ще го пусна на вятъра да го отнесе,
ще се усмихна и ще продължа:
аз трябва бъдеще да изградя
за моето малко дете,
което един ден ще стане мъж,
аз искам то да се гордее с мен.
Не мога да допусна живота му да бъде сринат
от детството си още да е страхливо и слабо,и безсилно-
с живота да се бори то,
и няма аз да му втълпявам,
страховете, с които ме плашеха,
родителите ми преди.
Той ще бъде щастлив-Моят син!
31.10.2006г.
за сайта
Посветено на Преслав
да бъда такава, каквато бях!
Аз сега ще викам от радост,
а не от отчаяние и болка.
Ще сграбча това, което ме измъчва
и ще го пусна на вятъра да го отнесе,
ще се усмихна и ще продължа:
аз трябва бъдеще да изградя
за моето малко дете,
което един ден ще стане мъж,
аз искам то да се гордее с мен.
Не мога да допусна живота му да бъде сринат
от детството си още да е страхливо и слабо,и безсилно-
с живота да се бори то,
и няма аз да му втълпявам,
страховете, с които ме плашеха,
родителите ми преди.
Той ще бъде щастлив-Моят син!
31.10.2006г.
за сайта
Посветено на Преслав
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Момчо!
