Аз съм нежна жена. Галя с глас и с ресници целувам.
Нося в шепи луна. Във пространства загадъчни плувам.
Аз съм силна жена. Не се трогвам от мъжки капризи.
Зная свойта цена. Оцелявам в неволи и кризи.
Аз съм мъдра жена. Премълчавам, съчувствам, прощавам.
Не измервам вина. Тежки думи веднага забравям.
Аз съм само жена. От едното ребро на Адама.
Лъч добра светлина. И пътеката мъжка към Храма...
© Нина Чилиянска Все права защищены
Лъч добра светлина. И пътеката мъжка към Храма..."
Нина, едва сега прочетох това хубаво стихотворение, благодарение на "Случайни". Поздравления!