5 дек. 2014 г., 21:49

Аз съм домакинята

893 0 0

А после времето ще бъде скъпо...

Ще бягаме по магазини и задачи.

Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,

и това ще бъде може би най-страшното.

Ще мием чаши и чинии, но с омраза,

ше търкаме и пода и тавана с угрезения,

и ръкавиците, които ни предпазват от отровите,

ще ни се смеят с жълтите си възвишения.

Ще бършим прах и звук от телевизора,

ще тупаме старателно килимите,

а кюнците, задръстени от саждите,

ще ни изваждат от равновесие през зимата.

Ще тъпчим гардеробите с нова мода,

ще тъпчем със салам и лук душата си,

ще се изгубим в скъпите илюзии на времето,

а любовта ще се доказва в само в спалните.

И най-накрая ще залостим себе си,

под звучната идея: „Аз съм домакинята.“

Ще наместим себе си между прозорците,

и между телевизорите и хладилника.

Ще дишаме едвам между бушоните,

между заплатата и битовите страсти,

с които сме се бетонирали в мислите,

и може би това ще бъде най-ужасното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...