5.12.2014 г., 21:49

Аз съм домакинята

902 0 0

А после времето ще бъде скъпо...

Ще бягаме по магазини и задачи.

Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,

и това ще бъде може би най-страшното.

Ще мием чаши и чинии, но с омраза,

ше търкаме и пода и тавана с угрезения,

и ръкавиците, които ни предпазват от отровите,

ще ни се смеят с жълтите си възвишения.

Ще бършим прах и звук от телевизора,

ще тупаме старателно килимите,

а кюнците, задръстени от саждите,

ще ни изваждат от равновесие през зимата.

Ще тъпчим гардеробите с нова мода,

ще тъпчем със салам и лук душата си,

ще се изгубим в скъпите илюзии на времето,

а любовта ще се доказва в само в спалните.

И най-накрая ще залостим себе си,

под звучната идея: „Аз съм домакинята.“

Ще наместим себе си между прозорците,

и между телевизорите и хладилника.

Ще дишаме едвам между бушоните,

между заплатата и битовите страсти,

с които сме се бетонирали в мислите,

и може би това ще бъде най-ужасното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...