7 июн. 2011 г., 13:23

Аз съм му виновен... 

  Поэзия » Юмористическая
641 0 8

„В ежедневната проза на дните” –
май това аз не съм го писал –
крачим весели или сърдити
на някой, който ни е отписал.

Пак е делник и ражда се утрото –
колко пъти във този живот!
В огледалото си поглеждам мутрата,
а пък там – непознат идиот

ме фиксира, безкрайно ядосан,
зарад времето, дето тече;
зарад туй, че изглежда износен
като старо, ненужно платче.

И мълчи, сякаш аз съм виновен,
че на него светът му е крив.
И ме гледа със поглед отровен -
явно вижда, че по съм красив.

06 юни 2011 г.

Русе

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??