Аз съм му виновен...
„В ежедневната проза на дните” –
май това аз не съм го писал –
крачим весели или сърдити
на някой, който ни е отписал.
Пак е делник и ражда се утрото –
колко пъти във този живот!
В огледалото си поглеждам мутрата,
а пък там – непознат идиот
ме фиксира, безкрайно ядосан,
зарад времето, дето тече;
зарад туй, че изглежда износен
като старо, ненужно платче.
И мълчи, сякаш аз съм виновен,
че на него светът му е крив.
И ме гледа със поглед отровен -
явно вижда, че по съм красив.
06 юни 2011 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
Страхотно стихотворение, Румене!
