Аз съм птица, небе и безкрай
Пак ме гледаш с нескрита омраза.
Пак през стиснати зъби крещиш.
Пак открехваш вратата на ада
и посипваш ме с огън и дим.
Аз пък с вятъра тичам ли, тичам,
в надпревара със свойте мечти,
път открия ли, в него се скитам,
без окови, без мрак и лъжи.
Не, не можеш да стигнеш до мене,
аз съм птица, небе и безкрай,
аз не падам пред зло на колене
и за обич не моля, но знай...
тази чаша, в която не спираш
да наливаш отровата, знай -
неусетно до дъно изпиваш
сам на себе си, слагайки край!
Пак през стиснати зъби крещиш.
Пак открехваш вратата на ада
и посипваш ме с огън и дим.
Аз пък с вятъра тичам ли, тичам,
в надпревара със свойте мечти,
път открия ли, в него се скитам,
без окови, без мрак и лъжи.
Не, не можеш да стигнеш до мене,
аз съм птица, небе и безкрай,
аз не падам пред зло на колене
и за обич не моля, но знай...
тази чаша, в която не спираш
да наливаш отровата, знай -
неусетно до дъно изпиваш
сам на себе си, слагайки край!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
