LYCKI
1 результат
Виновна ли съм аз, че се опивам
от твоята любов като от вино,
което е душата ми вгорчило -
в принудата до смърт да те укрива?
Че олюлявам скритите си мисли, ...
от твоята любов като от вино,
което е душата ми вгорчило -
в принудата до смърт да те укрива?
Че олюлявам скритите си мисли, ...
516
Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...
441
2
Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...
1934
5
10
Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната ...
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната ...
840
1
3
Знам, че утре нещо ще се случи.
Нещо, ще възкръсне може би.
Може твоят страх да се пречупи
и към мене... и към мен да тръгнеш ти.
Или някой странник да почука ...
Нещо, ще възкръсне може би.
Може твоят страх да се пречупи
и към мене... и към мен да тръгнеш ти.
Или някой странник да почука ...
868
1
5
Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...
700
1
4
Татко... В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп
ще запомнят тази тъжна есен,
след която всичко опустя ...
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп
ще запомнят тази тъжна есен,
след която всичко опустя ...
831
1
3
Беше хладна босонога есен,
крачеше навъсен листопадът
и подритваше хартийка по площада.
Вятърът от нея стон донесе.
Взех я, поизчистих ѝ листата ...
крачеше навъсен листопадът
и подритваше хартийка по площада.
Вятърът от нея стон донесе.
Взех я, поизчистих ѝ листата ...
1393
3
8
Сред прахта на отсрешната улица,
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.
В тебеширени замъци скитаха ...
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.
В тебеширени замъци скитаха ...
732
2
12
Прииждат вече тежки студове,
мъглата своя плащ размята
и всичко живо по земята
в предчувствие присвило е сърце.
Поглеждаш все към мрачното море, ...
мъглата своя плащ размята
и всичко живо по земята
в предчувствие присвило е сърце.
Поглеждаш все към мрачното море, ...
1401
3
4
За тебе не написах нито ред,
защото туй което ти оставих
и туй което не прежалих
потъпка във съпружеския гнет.
В сърцето му намерих буца лед, ...
защото туй което ти оставих
и туй което не прежалих
потъпка във съпружеския гнет.
В сърцето му намерих буца лед, ...
835
1
5
Читателю, с изтънчения вкус,
ела в света на моите сонети!
Танцувам в тях житейския си блус
с една звезда, която вечно свети.
Във извора на старите поети ...
ела в света на моите сонети!
Танцувам в тях житейския си блус
с една звезда, която вечно свети.
Във извора на старите поети ...
766
Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален, ...
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален, ...
730
1
Видях те,
като захвърлена
частица от пъзел,
самотен
накрая на пътя ...
като захвърлена
частица от пъзел,
самотен
накрая на пътя ...
957
Всяка нощ
догонвам вятъра
и го разпитвам за теб -
роден от мечтите ми.
Пазя светулки ...
догонвам вятъра
и го разпитвам за теб -
роден от мечтите ми.
Пазя светулки ...
831
2
Протегна се паважът и огледа
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери, ...
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери, ...
778
2
Студът пълзи над хора и смокини,
пропушиха комините, а там
до вчера кичестите ни градини
оклюмаха с оголени стебла.
И стана сиво... някак сиво стана. ...
пропушиха комините, а там
до вчера кичестите ни градини
оклюмаха с оголени стебла.
И стана сиво... някак сиво стана. ...
938
4
Ако ти ме повикаш сега,
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...
Ако ти не дочакаш деня, ...
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...
Ако ти не дочакаш деня, ...
960
5
\сонет\
Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети. ...
Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети. ...
921
5
856
5
Вали.
Навън е есен,
а във душата загорча.
Боли ме
от надгробни песни, ...
Навън е есен,
а във душата загорча.
Боли ме
от надгробни песни, ...
827
2
Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси: ...
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси: ...
941
4
Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата ...
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата ...
859
3
по текст на Красимир Тенев
Зад дверите ти тежко катедрални
просъсква непосилен студ.
Във вихъра на спомен луд
наливаш бавно чашите прощални. ...
Зад дверите ти тежко катедрални
просъсква непосилен студ.
Във вихъра на спомен луд
наливаш бавно чашите прощални. ...
1043
5
Аз не съм анонимна
и не съм вече ничия,
защото си събрах парчетата
и ги приших към крилете си,
онези малки, безлични ...
и не съм вече ничия,
защото си събрах парчетата
и ги приших към крилете си,
онези малки, безлични ...
906
2
Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...
901
2
Не ме ограбва времето, откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето ...
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето ...
841
4
Не ми липсваш, приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който ...
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който ...
1101
12
Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза ...
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза ...
1055
15
Не можеш току-тъй да ме прескочиш,
по-стръмна съм дори от твойто его.
Във мен ще се препънеш от въпроси,
а аз ще те изправя за последно.
И ще ти дам крила за да усетиш ...
по-стръмна съм дори от твойто его.
Във мен ще се препънеш от въпроси,
а аз ще те изправя за последно.
И ще ти дам крила за да усетиш ...
1047
11
Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
920
3
Не бях добра през цялата година,
капризна бях и даже малко зла,
не исках в огледалото да видя
блестящите очи на Любовта.
Отварях бездни, стъпвах все накриво, ...
капризна бях и даже малко зла,
не исках в огледалото да видя
блестящите очи на Любовта.
Отварях бездни, стъпвах все накриво, ...
802
3
по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна, ...
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна, ...
914
2
Гледаш ме. Сякаш прощален,
залезът хълма притиска.
Тръгваш по мръкнало
- демон на Врубел,
нямаш ни покрив, ни име. ...
залезът хълма притиска.
Тръгваш по мръкнало
- демон на Врубел,
нямаш ни покрив, ни име. ...
857
10
Имам си рокля басмяна
с цветенца върху поляна,
селска е тя... овехтяла,
ала е чистичка и е изпрана.
Тихо потрепва басмата ...
с цветенца върху поляна,
селска е тя... овехтяла,
ала е чистичка и е изпрана.
Тихо потрепва басмата ...
1038
5
Не ми се пишат стихове сега,
че време е за равносметка.
Подобно птичата душа
душата ми се блъска в клетка,
но в тихия камбанен звън ...
че време е за равносметка.
Подобно птичата душа
душата ми се блъска в клетка,
но в тихия камбанен звън ...
955
12
Там под бялата бреза
спускам клони до реката,
тежка жажда да толя,
че е в пламъци душата...
спускам клони до реката,
тежка жажда да толя,
че е в пламъци душата...
887
2
Отмина онзи ден когато
Блещукаха звезди в захлас
И мислите ни всеобхватно
Чертаеха възторг във нас…
А тази нощ искрят очите ...
Блещукаха звезди в захлас
И мислите ни всеобхватно
Чертаеха възторг във нас…
А тази нощ искрят очите ...
966
2
Татко, ти умееш да мълчиш,
през живота мина във мълчание.
Мълчаливо радваше се и
днес мълчиш във своето страдание.
Искаш ли със мен да помълчиш? ...
през живота мина във мълчание.
Мълчаливо радваше се и
днес мълчиш във своето страдание.
Искаш ли със мен да помълчиш? ...
958
1
Разлюляват се в утрото бели божури
с натежали от унеса свеж аромат,
да прекършат не могат ни вихри, ни бури
на доброто в душата безсмъртния злак.
с натежали от унеса свеж аромат,
да прекършат не могат ни вихри, ни бури
на доброто в душата безсмъртния злак.
772
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
