11 нояб. 2004 г., 13:51

Аз съм различен

2.1K 1 5

Различен съм аз от всички вас,
Различен съм аз и вий го знайте,
Различен съм аз и това ви вбесява,
Различен съм аз и такъв си оставам.

Различен съм аз, различен съм аз,

Но и аз съм човек като вас,
Човек с чувства и мисли,
Човек с приятели, близки,
Човек които обича и мрази.

Да, това сам аз,
макар и различен от вас.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, аз пък не съм толкова различна и споделям мнението на останалите, че стихотворението си заслужава.
  • Никак не е зле. Може би малко ми звучи като песен, но това не е болка за умир<strong>г</strong>ане. <img src="http://forum.otkrovenia.com/images/smiles/icon_lol.gif"></img> <img src="http://forum.otkrovenia.com/images/smiles/icon_lol.gif"></img>
  • Още от София знаеш какво ми е мнението, и се радвам че си ме послушал и стихчето вече е тук, защото си струва да бъде прочетено
  • Да и на мен ми харесва )
  • Много хубаво стихотворение...
    Многозначително и многопоказателно...
    Просто стиховете говорят сами за своя автор - макар и различен, обичан /от всички/.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...