6 мар. 2005 г., 11:13

Аз съм самотата

Поэзия

1.6K 0 1

   Няkой чука на вратата...
   - Кой си?
   - Аз съм самотата.
   Отвори ми!
   Паднала е нощ.
   Не се плаши,
   аз съм с теб
   дори във твойте мисли.
   Няма да избягаш,
   разбери!
   Няма път назад или напред -
   заключени врати.
   И тази нощ си с мен,
   както винаги сами.
   Не ме мрази,
   сътворена съм така -
   аз съм самота.
   Не ме моли да си вървя,
   аз сама ще тръгна призори!
   Ето, съмва се, а ти мълчиш.
   Мълчанието ти е вик!
   Чао. Тръгвам си,
   до следващият ти самотен миг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0