Mar 6, 2005, 11:13 AM

Аз съм самотата

  Poetry
1.6K 0 1

   Няkой чука на вратата...
   - Кой си? 
   - Аз съм самотата.
   Отвори ми!
   Паднала е нощ.
   Не се плаши,
   аз съм с теб
   дори във твойте мисли.
   Няма да избягаш,
   разбери!
   Няма път назад или напред -
   заключени врати.
   И тази нощ си с мен,
   както винаги сами.
   Не ме мрази,
   сътворена съм така -
   аз съм самота.
   Не ме моли да си вървя,
   аз сама ще тръгна призори!
   Ето, съмва се, а ти мълчиш.
   Мълчанието ти е вик!
   Чао. Тръгвам си,
   до следващият ти самотен миг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...