Аз съм самотата
Няkой чука на вратата...
- Кой си?
- Аз съм самотата.
Отвори ми!
Паднала е нощ.
Не се плаши,
аз съм с теб
дори във твойте мисли.
Няма да избягаш,
разбери!
Няма път назад или напред -
заключени врати.
И тази нощ си с мен,
както винаги сами.
Не ме мрази,
сътворена съм така -
аз съм самота.
Не ме моли да си вървя,
аз сама ще тръгна призори!
Ето, съмва се, а ти мълчиш.
Мълчанието ти е вик!
Чао. Тръгвам си,
до следващият ти самотен миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени
