Оставихме да ни приспива,
на люлката от анонимност,
машина - с песничка лъстива,
за милостивата взаимност -
да си сред призраците някой,
да ръсиш памет - на парцали.
Да ги измъкваш - от батака,
онези - вечно неразбрали,
че в блато - сред камъш и шляка,
не разцъфтяват идеали.
Аз съм си жаба - хлевоуста
и водни лилии развъждам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация