Аз съм си жаба - хлевоуста
Оставихме да ни приспива,
на люлката от анонимност,
машина - с песничка лъстива,
за милостивата взаимност -
да си сред призраците някой,
да ръсиш памет - на парцали.
Да ги измъкваш - от батака,
онези - вечно неразбрали,
че в блато - сред камъш и шляка,
не разцъфтяват идеали.
Аз съм си жаба - хлевоуста
и водни лилии развъждам,
и с щъркелите май на пусто,
клошари - принцове обсъждам.
От завист страшно се нервирам,
мечтая за палто - от норка
и май ще се префасонирам -
във електрическа змиорка...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Знам. Красеее, не ми е нужно такова вдъхновение, трябва да се науча да си подбирам Музите. 
