10 окт. 2015 г., 20:00

Аз съм си виновна 2

455 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните тъжни слова. Не беше ми звънял от дни. И днес телефона ми позвъни, прочитам на екрана неговото име. И сърцето ми започва лудо пак да бие. Излъга ме, че не бил в града, но аз знаех, че не е така. Каза ми, че бил на лов, но  дали за дивеч или за любов. Поиска да св видим тези дни  и аз наивната глупачка пак се съгласих. С надежда, че нещо ще се промени. Омръзна ми да съм неговата секс играчка. И след всяка среща с него сърцето ми се мачка. Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен. Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...