Аз съм си виновна 2

10 окт. 2015 г., 20:00

Поэзия » Любовная

297 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните

тъжни слова.

Не беше ми звънял от дни.

И днес телефона ми позвъни,

прочитам на екрана неговото име.

И сърцето ми започва лудо пак да бие.

Излъга ме, че не бил в града,

но аз знаех, че не е така.

Каза ми, че бил на лов, но

дали за дивеч или за любов.

Поиска да св видим тези дни

и аз наивната глупачка пак се съгласих.

С надежда, че нещо ще се промени.

Омръзна ми да съм неговата секс играчка.

И след всяка среща с него сърцето ми се мачка.

Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен.

Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.