10.10.2015 г., 20:00

Аз съм си виновна 2

453 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните тъжни слова. Не беше ми звънял от дни. И днес телефона ми позвъни, прочитам на екрана неговото име. И сърцето ми започва лудо пак да бие. Излъга ме, че не бил в града, но аз знаех, че не е така. Каза ми, че бил на лов, но  дали за дивеч или за любов. Поиска да св видим тези дни  и аз наивната глупачка пак се съгласих. С надежда, че нещо ще се промени. Омръзна ми да съм неговата секс играчка. И след всяка среща с него сърцето ми се мачка. Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен. Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...