Oct 10, 2015, 8:00 PM

Аз съм си виновна 2

  Poetry » Love
459 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните тъжни слова. Не беше ми звънял от дни. И днес телефона ми позвъни, прочитам на екрана неговото име. И сърцето ми започва лудо пак да бие. Излъга ме, че не бил в града, но аз знаех, че не е така. Каза ми, че бил на лов, но  дали за дивеч или за любов. Поиска да св видим тези дни  и аз наивната глупачка пак се съгласих. С надежда, че нещо ще се промени. Омръзна ми да съм неговата секс играчка. И след всяка среща с него сърцето ми се мачка. Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен. Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...