Oct 10, 2015, 8:00 PM

Аз съм си виновна 2

  Poetry » Love
458 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните тъжни слова. Не беше ми звънял от дни. И днес телефона ми позвъни, прочитам на екрана неговото име. И сърцето ми започва лудо пак да бие. Излъга ме, че не бил в града, но аз знаех, че не е така. Каза ми, че бил на лов, но  дали за дивеч или за любов. Поиска да св видим тези дни  и аз наивната глупачка пак се съгласих. С надежда, че нещо ще се промени. Омръзна ми да съм неговата секс играчка. И след всяка среща с него сърцето ми се мачка. Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен. Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...