И ето пак съм с химикал в ръка,
и започвам да пиша поредните
тъжни слова.
Не беше ми звънял от дни.
И днес телефона ми позвъни,
прочитам на екрана неговото име.
И сърцето ми започва лудо пак да бие.
Излъга ме, че не бил в града,
но аз знаех, че не е така.
Каза ми, че бил на лов, но
дали за дивеч или за любов.
Поиска да св видим тези дни
и аз наивната глупачка пак се съгласих.
С надежда, че нещо ще се промени.
Омръзна ми да съм неговата секс играчка.
И след всяка среща с него сърцето ми се мачка.
Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен.
Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.