Oct 10, 2015, 8:00 PM

Аз съм си виновна 2 

  Poetry » Love
298 0 0

И ето пак съм с химикал в ръка,

и започвам да пиша поредните
тъжни слова.
Не беше ми звънял от дни.
И днес телефона ми позвъни,
прочитам на екрана неговото име.
И сърцето ми започва лудо пак да бие.
Излъга ме, че не бил в града,
но аз знаех, че не е така.
Каза ми, че бил на лов, но 
дали за дивеч или за любов.
Поиска да св видим тези дни 
и аз наивната глупачка пак се съгласих.
С надежда, че нещо ще се промени.
Омръзна ми да съм неговата секс играчка.
И след всяка среща с него сърцето ми се мачка.
Предала съм себе си до краен предел, за да му е добре на него, а не на мен.
Толкова ли е влязъл под мойта кожа, че не мога да реша края да сложа.

© Силвия Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??