9 окт. 2013 г., 21:49

Аз съм сираче

1.2K 0 9

Да, аз съм сираче,

загубих майка, а после баща,

светът ми помръкна, угасна звезда.

Загубих любимото пухкаво рижче,

загубих любимия мъж,

но все още аз дишам -

живея някак си просто науж.

И ако всеки удар житейски

ни дава сила, калява,

не воин аз искам да бъда,

не камък, стомана,

а просто жена с право да страда -

да бъде и слаба в любими ръце,

да обича, магия да дава,

а не да живее с празно сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Състрадателно! Ще се въздържа от обичайните окуражаващи съвети.Понежи често и аз съм в подобно състояние ,най-се дразня от поучения от сорта ''...гледай по-ведро на нещата...'','' ...хвани се в ръце'' и т.н.Всеки човек е много различен. Ще ти споделя ,че най-големите грешки в живота си които допуснах, бяха следствие на ''позитивното'' ми мислене.
  • Благодаря ти, М. за топлите думи и подкрепата. Гушкам те и те целувам!
  • Не си сираче. Имаш себе си и мен . Наскоро една дама я чух да казва, че едва когато е загубила всичките си близки е започнала да живее истински и за себе си.Стори ми се странно, но после като го разнищих осъзнах, че има доста истина в думите й.
  • Благодаря ти, Миночка! Прегръщам те!
  • Стискай в шепите живота
    и гледай нагоре...нагоре!

    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...