Аз съм сираче

Поезия » Любовна

1.2K 0 9

Да, аз съм сираче,

загубих майка, а после баща,

светът ми помръкна, угасна звезда.

Загубих любимото пухкаво рижче,

загубих любимия мъж,

но все още аз дишам -

живея някак си просто науж.

И ако всеки удар житейски

ни дава сила, калява,

не воин аз искам да бъда,

не камък, стомана,

а просто жена с право да страда -

да бъде и слаба в любими ръце,

да обича, магия да дава,

а не да живее с празно сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

skeleton (Мъртвец )

Състрадателно! Ще се въздържа от обичайните окуражаващи съвети.Понежи често и аз съм в подобно състояние ,най-се дразня от поучения от сорта ''...гледай по-ведро на нещата...'','' ...хвани се в ръце'' и т.н.Всеки човек е много различен. Ще ти споделя ,че най-големите грешки в живота си които допуснах, бяха следствие на ''позитивното'' ми мислене.

2013-10-11T17:07:35+03:00
gasenica (Гъсеница)

Благодаря ти, М. за топлите думи и подкрепата. Гушкам те и те целувам!

2013-10-11T08:58:36+03:00
manipuliram (Манипулирам)

Не си сираче. Имаш себе си и мен . Наскоро една дама я чух да казва, че едва когато е загубила всичките си близки е започнала да живее истински и за себе си.Стори ми се странно, но после като го разнищих осъзнах, че има доста истина в думите й.

2013-10-10T17:20:52+03:00
gasenica (Гъсеница)

Благодаря ти, Миночка! Прегръщам те!

2013-10-10T16:22:16+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Стискай в шепите живота
и гледай нагоре...нагоре!

Поздрав!

2013-10-10T14:56:35+03:00