9.10.2013 г., 21:49 ч.

Аз съм сираче 

  Поезия » Любовна
752 0 9

Да, аз съм сираче,

загубих майка, а после баща,

светът ми помръкна, угасна звезда.

Загубих любимото пухкаво рижче,

загубих любимия мъж,

но все още аз дишам -

живея някак си просто науж.

И ако всеки удар житейски

ни дава сила, калява,

не воин аз искам да бъда,

не камък, стомана,

а просто жена с право да страда -

да бъде и слаба в любими ръце,

да обича, магия да дава,

а не да живее с празно сърце.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Състрадателно! Ще се въздържа от обичайните окуражаващи съвети.Понежи често и аз съм в подобно състояние ,най-се дразня от поучения от сорта ''...гледай по-ведро на нещата...'','' ...хвани се в ръце'' и т.н.Всеки човек е много различен. Ще ти споделя ,че най-големите грешки в живота си които допуснах, бяха следствие на ''позитивното'' ми мислене.
  • Благодаря ти, М. за топлите думи и подкрепата. Гушкам те и те целувам!
  • Не си сираче. Имаш себе си и мен . Наскоро една дама я чух да казва, че едва когато е загубила всичките си близки е започнала да живее истински и за себе си.Стори ми се странно, но после като го разнищих осъзнах, че има доста истина в думите й.
  • Благодаря ти, Миночка! Прегръщам те!
  • Стискай в шепите живота
    и гледай нагоре...нагоре!

    Поздрав!
  • Вальо, благодаря ти, а този ник нейм е странен като мен самата.
  • И страдаш, в моменти на слабост, и обичаш с пълно сърце, и си просто магията - жена! Поздрави! /но този "ник нейм" ...?/
  • Благодаря ти, Силве!
  • Аплодисменти!И горе главата!
Предложения
: ??:??