Да, аз съм сираче,
загубих майка, а после баща,
светът ми помръкна, угасна звезда.
Загубих любимото пухкаво рижче,
загубих любимия мъж,
но все още аз дишам -
живея някак си просто науж.
И ако всеки удар житейски
ни дава сила, калява,
не воин аз искам да бъда,
не камък, стомана,
а просто жена с право да страда -
да бъде и слаба в любими ръце,
да обича, магия да дава,
а не да живее с празно сърце.
© Гъсеница Todos los derechos reservados