9 oct 2013, 21:49

Аз съм сираче

1.2K 0 9

Да, аз съм сираче,

загубих майка, а после баща,

светът ми помръкна, угасна звезда.

Загубих любимото пухкаво рижче,

загубих любимия мъж,

но все още аз дишам -

живея някак си просто науж.

И ако всеки удар житейски

ни дава сила, калява,

не воин аз искам да бъда,

не камък, стомана,

а просто жена с право да страда -

да бъде и слаба в любими ръце,

да обича, магия да дава,

а не да живее с празно сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Състрадателно! Ще се въздържа от обичайните окуражаващи съвети.Понежи често и аз съм в подобно състояние ,най-се дразня от поучения от сорта ''...гледай по-ведро на нещата...'','' ...хвани се в ръце'' и т.н.Всеки човек е много различен. Ще ти споделя ,че най-големите грешки в живота си които допуснах, бяха следствие на ''позитивното'' ми мислене.
  • Благодаря ти, М. за топлите думи и подкрепата. Гушкам те и те целувам!
  • Не си сираче. Имаш себе си и мен . Наскоро една дама я чух да казва, че едва когато е загубила всичките си близки е започнала да живее истински и за себе си.Стори ми се странно, но после като го разнищих осъзнах, че има доста истина в думите й.
  • Благодаря ти, Миночка! Прегръщам те!
  • Стискай в шепите живота
    и гледай нагоре...нагоре!

    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...