Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово
и съм ангел, прогонващ злини,
и крило на орлица-закрилница,
и зеница във твойте очи.
Аз съм изгрев и залез – сияние,
аз съм шепот и стон – в тишина,
неразумност... и разум във дните ти,
аз съм твой... ти реши до кога.
© Христо Костов Все права защищены