Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово
и съм ангел, прогонващ злини,
и крило на орлица-закрилница,
и зеница във твойте очи.
Аз съм изгрев и залез – сияние,
аз съм шепот и стон – в тишина,
неразумност... и разум във дните ти,
аз съм твой... ти реши до кога.
© Христо Костов All rights reserved.
Красиво е... Не знам какво друго мога да кажа...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
