Тя е работливо момиче, което иска да се развива.
Мечтае си някой да й предостави шанс.
Тя е твърде чувствителна. Крие, когато обича.
Тя е момичето, което не забелязвате до вас.

Тя не се предава, не е спокойна.
Тя е импулсивна, понякога невротична.
От малка е сама, затова е твърде отговорна.
Тя е момичето, което не забелязваш, докато пресича.

Тя намери ада си, когато там я изоставиха.
Но стана ангел, защото успя да прости.
Тя обичаше, докато я мразеха.
Това е момичето с разноцветните коси.

Тя единствена си изправя главата, когато падне.
Тя е момичето, което ненавижда парите.
Тя за бижута и лъскави коли не се продаде.
Тя е момичето, което изблъскваш във тълпите.

Тя е момичето, което не можеш да спреш да гледаш.
За което копнееш да докосваш и опитваш.
Тя е момичето, което в нощите преследваш.
Но, въпреки това, с презрението си я убиваш.

Тя е вечно изгубена в града.
Тя е толкова повече от тези, които имаш.
За нея ти мечтаеш във съня.
Но я спадаш към типа, които обичаш да унижаваш и обиждаш.

Тя знае какво да каже, за да се развълнуваш.
Тя винаги излиза права в това, което твърди.
Ти не я познаваш и от нея не се вълнуваш.
Но ти не подозираш, че тя е обектът на твоите мечти.

Казвам ти, това е ново възраждане.
Нека да се съберем и момичето да потърсим!
Колко дни ме ти отгатваше?
Нека поне този път ръцете да не скръстим!

Може би ще започнем нов свят,
в който дима на хорската завист не вирее.
На хората ще подаря звезден прах.
Аз съм момичето, което се опитва да живее.

Защо не дойдеш при мен и да кажем:
Хей уморени сме да ни командват безчувствени тирани!
Нека имаме силата злото да откажем.
Да забравим за лъжи, обиди и измами.

Хей, омръзна ми от крах.
Застани зад мен, аз също ще застана.
Крия се, когато ме е страх.
Аз съм момичето, за което все време не ти остава.

Тя е идеалистка и винаги планира нещата.
Тя иска всички хора да спаси.
Тя е опознала отдавна самотата.
Тя е жената, която не забелязваш, докато върви.

Тя винаги си мисли как е щяло или можело да бъде.
За нейните мечти никога няма граници.
Когато плачеш винаги ще те прегърне.
Тя е момичето, което запълва празни страници.

Тя има различен стил на облекло.
Дори ходи различно.
Завърта я пак божественото колело,
пренасяйки я в място старо, но епично.

Тя те кара да се замислиш.
Да помислиш колко ти е смислен живота.
Тя ти дава нови сили, за да се отприщиш.
Ти я чакаш, но тя за теб не е готова.

Тя е момичето от твоята улица, което не поздравяваш.
Тя е детето, което някога изостави.
Тя ти говори, без дори да я познаваш.
Тя все още те помни, но ти вече я забрави.

Пред нея винаги вратите се хлопват.
Тя е момичето, което някога подигра.
Тя ти се доверява, докато други те изпробват.
Тя е момичето от твоята СТРАНА!

Хей, аз съм момичето, което гледа срамежливо!
За такова момиче дали си спомняш?
Аз те чакам тъй свенливо
моята усмивка да изпробваш.

Тя съм аз! А аз съм тя!
Тя е това, от което не успях да избягам.
Ти си я мечтаеш. Но не знаеш, че тя сега навярно е сама.
Аз съм това, което все успявам да отлагам.

                               
                                                   (Специален подарък за моя верен почитател vm1991)

Aвтор: Милена Йорданова