Аз също бях лирически герой,

отхвърлен и от чужди, и от свой.

Защо във огледало да се вглеждам?

Там, може би, и над стоте изглеждам.

С момичета съм бил и ще съм пак.

На много във очите съм юнак.

Да, вече съм увяхнал клон,

но в мислите поне съм шампион.

А пред Жена да коленича,

навярно още ще съм Пича.

Аз километри още ще премина,

преди накрай да се спомина.

Несретник и пияница, сархош,

не съм се молил никога за грош.

За хекзаметри не ми дреме-

все още си е мойто време!

Туй валс, хоро и компарсита

със римите танцувам до насита.

Светът е мой, и синевата,

фурии зимни и съдбата!