Не чакай следващия ден,
защото се чувствам прекалено сама.
Ела при мен, прегърни ме.
Не оставяй сълзите да падат сами.
Не чакай следващия ден,
защото се чувствам прекалено сама...

Не разбираш ли?
Нужен си ми да живея,
за да дишам аромата на любовта,
който ме държи будна.
... Не ме оставяй да заспя
и в своя сън смъртта да ме гали,
розите увехнали да растат
и денят в нощ да се превръща.

Не забравяй, че ме има!
Аз те чакам тук,
в празна бяла стая,
с отворена врата,
толкова сама...