Аз те чакам толкова сама
защото се чувствам прекалено сама.
Ела при мен, прегърни ме.
Не оставяй сълзите да падат сами.
Не чакай следващия ден,
защото се чувствам прекалено сама...
Не разбираш ли?
Нужен си ми да живея,
за да дишам аромата на любовта,
който ме държи будна.
... Не ме оставяй да заспя
и в своя сън смъртта да ме гали,
розите увехнали да растат
и денят в нощ да се превръща.
Не забравяй, че ме има!
Аз те чакам тук,
в празна бяла стая,
с отворена врата,
толкова сама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены