Аз, ти и пролетта
Аз, ти и пролетта
Вървим с тебе двама
по пътека от трева.
Привечер, ранна пролет,
държиш ме за ръка.
От запад слънцето огрява,
блести в борове зелени.
Тичат коне по поляни
с гриви разпилени.
По върховете на Балкана
все още сняг белее.
Птичка нейде в простора
песен за нас пее.
Цветчета, нежни, бели
от поляната набирам.
Букет за теб, за мен
в шепите събирам.
Спомен светъл ще за пазя
за дивните поля.
В мен ще бъде топлината
на твоята ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
