Аз, ти и пролетта

Вървим с тебе двама

по пътека от трева.

Привечер, ранна пролет,

държиш ме за ръка.

От запад слънцето огрява,

блести в борове зелени.

Тичат коне по поляни

с гриви разпилени.

По върховете на Балкана

все още сняг белее.

Птичка нейде в простора

песен за нас пее.

Цветчета, нежни, бели

от поляната набирам.

Букет за теб, за мен

в шепите събирам.

Спомен светъл ще за пазя

за дивните поля.

В мен ще бъде топлината

на твоята ръка.