Аз, ти и пролетта
Вървим с тебе двама
по пътека от трева.
Привечер, ранна пролет,
държиш ме за ръка.
От запад слънцето огрява,
блести в борове зелени.
Тичат коне по поляни
с гриви разпилени.
По върховете на Балкана
все още сняг белее.
Птичка нейде в простора
песен за нас пее.
Цветчета, нежни, бели
от поляната набирам.
Букет за теб, за мен
в шепите събирам.
Спомен светъл ще за пазя
за дивните поля.
В мен ще бъде топлината
на твоята ръка.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
