Аз, ти и пролетта
Вървим с тебе двама
по пътека от трева.
Привечер, ранна пролет,
държиш ме за ръка.
От запад слънцето огрява,
блести в борове зелени.
Тичат коне по поляни
с гриви разпилени.
По върховете на Балкана
все още сняг белее.
Птичка нейде в простора
песен за нас пее.
Цветчета, нежни, бели
от поляната набирам.
Букет за теб, за мен
в шепите събирам.
Спомен светъл ще за пазя
за дивните поля.
В мен ще бъде топлината
на твоята ръка.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
