Аз, ти и смъртта на входната врата
Няма я вече твоята красива усмивка.
Няма ги и твоите красиви очи,
с които ме гледаше страстно.
Няма го вече и онова изражение,
с което ми казваше „обичам те”,
само тихата смърт и онзи одър...
Няма мили думи, които да ме утешат сега.
Няма я радостта, която изпълва моята душа,
само споменът, любовта
и смъртта на входната врата.
Няма ме и мен сега.
Няма го и онзи влюбен веселяк,
носещ радост в твоята душа
само аз, ти и смъртта на входната врата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христомир Лазаров Все права защищены
