Няма я вече твоята красива усмивка. 
Няма ги и твоите красиви очи, 

с които ме гледаше страстно. 
Няма го вече и онова изражение, 

с което ми казваше „обичам те”, 
само тихата смърт и онзи одър...

Няма мили думи, които да ме утешат сега. 
Няма я радостта, която изпълва моята душа, 
само споменът, любовта 
и смъртта на входната врата. 

Няма ме и мен сега. 
Няма го и онзи влюбен веселяк, 
носещ радост в твоята душа 
само аз, ти и смъртта на входната врата.